20.07.2008 г., 16:09

Щастие или не?

615 0 1
 

Седим студени, безразлични към света,                                                                                                                                         

на устите ни червени с учтива усмивка.                                                          

Седим във лукс и говорим безсмислени думи!                                               

Ах, докога ще продължава това помежду ни?

 

Искам да тичам по пъстра поляна,                                                                            

искам искрено да бъда засмяна!                                                                                  

А не да говоря учтиви неща,                                                                                             

колко съм щастлива, а нещастна да е моята душа!

 

 За какво са ми този лукс и богатство?                                                                      

Аз искам да изживея неизживяното детство!                                                    

Искам да тичам по росна тревица,                                                                          

със някой любим държейки се за ръчица!                                                              

А не да стоя във скъпия ти апартамент,                                                           

обградена отвсякъде със стъкло и цимент!

 

 Парите нима ще ме направят щастлива?                                                      

Нима в живота ми радост ще има?                                                                  

Искам да сбъдна мойта мечта!                                                                                   

Да пътувам СВОБОДНА аз по света!

 

Но колко съм глупава, всички говорят!                                                                  

Че щастливка била съм, натякват ми те!                                                              

По въпроса със щастието с мене те спорят!                                                           

Нима затворът е щастие? НЕ!

 

Какво повече искам ме питат?                                                                                   

Ах, искам само свобода!                                                                                                 

Но не, те не разбират!                                                                                               

 Казват: ,,Щастливке, хубава е твоята съдба!"".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сладурркатта Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...