Седим студени, безразлични към света,
на устите ни червени с учтива усмивка.
Седим във лукс и говорим безсмислени думи!
Ах, докога ще продължава това помежду ни?
Искам да тичам по пъстра поляна,
искам искрено да бъда засмяна!
А не да говоря учтиви неща,
колко съм щастлива, а нещастна да е моята душа!
За какво са ми този лукс и богатство?
Аз искам да изживея неизживяното детство!
Искам да тичам по росна тревица,
със някой любим държейки се за ръчица!
А не да стоя във скъпия ти апартамент,
обградена отвсякъде със стъкло и цимент!
Парите нима ще ме направят щастлива?
Нима в живота ми радост ще има?
Искам да сбъдна мойта мечта!
Да пътувам СВОБОДНА аз по света!
Но колко съм глупава, всички говорят!
Че щастливка била съм, натякват ми те!
По въпроса със щастието с мене те спорят!
Нима затворът е щастие? НЕ!
Какво повече искам ме питат?
Ах, искам само свобода!
Но не, те не разбират!
Казват: ,,Щастливке, хубава е твоята съдба!"".
© Сладурркатта Всички права запазени