Седим студени, безразлични към света,
на устите ни червени с учтива усмивка.
Седим във лукс и говорим безсмислени думи!
Ах, докога ще продължава това помежду ни?
Искам да тичам по пъстра поляна,
искам искрено да бъда засмяна!
А не да говоря учтиви неща,
колко съм щастлива, а нещастна да е моята душа!
За какво са ми този лукс и богатство?
Аз искам да изживея неизживяното детство!
Искам да тичам по росна тревица,
със някой любим държейки се за ръчица! ...