27.01.2019 г., 2:33

Щастие намирам

471 1 0

ЩАСТИЕ НАМИРАМ

 

Какво е щастие? - Не ме научи никой.
От книгите прочетени - не разбрах.
До дъното на душата ми прониквай!
Сълза в леда кристален там... аз бях!

 

В обич илюзорна... в изгрев го мечтаех.
След залез облачен оставах без сърце.
Образ на клоун в театъра живот играех.
Вечер свалях маската от своето лице.

 

Събирах семенца от всички видове,
дано с цвете някое любов да случа.
Трохи в полата ми - житейски мигове
останали, клекнало до мене гладно куче,

 

благодарно, до една с езика си облиза.
Галеше слуха ми песента на птица,
докоснала сърцето под бялата ми риза,
но кацна до любима на опънатата жица.

 

Корабът не спря на моето пристанище.
Гарата, отдавна замлъкнала, се срина.
Страхувам се дори да доближа летище -
с късмета ми не искам други да умира.

 

Седя сама между четири опушени стени.
Сухи цветенца от хербарии събирам.
Две ме гледат със живи, светнали очи. -
Щастието в тях... децата си... намирам!

 

26 01 2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...