Щастлив край
Разочарована от любовта,
хората намразих и света
вечно черен бе за мен,
ден след ден, ден след ден.
Изолирах се съвсем сама,
загубих вяра в любовта.
Сломена си стоях в нощта,
очакваща последната сълза.
Не беше ни една, ни две, ни три,
за миг животът ми се сри.
Във окови окована,
макар съвсем свободна.
В сърцето ми кървеше рана,
болеше мястото прободно.
Дори сред приятели добри,
чувствах се съвсем сама.
Нещо в мен не спира да гори-
пламъкът на любовта.
Забраних си да мечтая
и да прося любовта,
мъчейки се да гадая,
щастлив ли си без мен сега.
Но не можех аз да спра
съзнанието и ума.
Аз пазех спомени горещи,
от нашите любовни срещи.
Знам! Със спомени не се живее,
но споменът за тебе не бледнее!
Как просто ей така,
да изтрия нежните слова?
Как животът успя да раздели,
две изпълнени с любов души?
Вярата за теб аз съхранявах
от хорски упреци, лъжи
и ето, че и този ден настана,
над нас съдбата се смили,
сега сме само двама,
двама-АЗ и ТИ! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росито Всички права запазени
може да не ви хареса,но все пак това е първото ми стихотворение
