“ЩАСТЛИВ СВЯТ”
Сутрин отварям очи.
Обличам стилен отличаващ тоалет.
Изпивам кафето си, дори да горчи,
за да нарисуват някой ден и моя портрет.
Нека портретът да бъде щастлив.
Кому ли е нужна още тъга?
Нека да бъде от мен по-красив
и нека е цветен като дъга.
Че в мен цветовете ги няма.
Останаха само сиво и бяло.
И сякаш са като бездънна яма -
нямат край, а имат начало.
Но вече всички хора така са ранени
в този модерен и уж “щастлив свят” .
От фалшиви усмивки така изморени,
не разбрахме, че избеля и последният цвят.
© Ивет Боянова Всички права запазени