28 нояб. 2021 г., 09:53  

“Щастлив свят”

673 4 2

“ЩАСТЛИВ СВЯТ”

 

Сутрин отварям очи.

Обличам стилен отличаващ тоалет.

 

Изпивам кафето си, дори да горчи,

за да нарисуват някой ден и моя портрет.

 

Нека портретът да бъде щастлив.

Кому ли е нужна още тъга?

 

Нека да бъде от мен по-красив

и нека е цветен като дъга.

 

Че в мен цветовете ги няма.

Останаха само сиво и бяло.

 

И сякаш са като бездънна яма -

нямат край, а имат начало.

 

Но вече всички хора така са ранени

в този модерен и уж “щастлив свят” .

 

От фалшиви усмивки така изморени,

не разбрахме, че избеля и последният цвят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...