28.03.2007 г., 2:51

Щастлив съм

1.2K 0 9
Щастлив съм, 
           че с усмивка ме събуди утрото,
целуна ме и слънцето, а съм момче,
и после дълго време на терасата
говорех си със всички ветрове.

Щастлив съм,
          и че пяхме под дъжда
с глутница бездомни кучета,
а сетне, скрити под дъгата,
си говорехме за някакви момичета.

Щастлив съм,
          че в парка цъфнали са люляци
и цветята по градините,
че ме поздравиха бабите пред блока и казаха:
"Не ти личат годините"

Щастлив съм, 
          че има на кого да се усмихвам,
и на мен кой усмивка да ми подари.
Щастлив съм, че и мое е небето,
луната и всичките безброй звезди.

Щастлив съм,
          че и днес ще се прибера вкъщи,
ще вляза тихо, брат ми сигурно ще е заспал.
Щастлив съм и безкрайно благодарен,
че жив съм, и че съм живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...