Щастлив съм
Щастлив съм,
че с усмивка ме събуди утрото,
целуна ме и слънцето, а съм момче,
и после дълго време на терасата
говорех си със всички ветрове.
Щастлив съм,
и че пяхме под дъжда
с глутница бездомни кучета,
а сетне, скрити под дъгата,
си говорехме за някакви момичета.
Щастлив съм,
че в парка цъфнали са люляци
и цветята по градините,
че ме поздравиха бабите пред блока и казаха:
"Не ти личат годините"
Щастлив съм,
че има на кого да се усмихвам,
и на мен кой усмивка да ми подари.
Щастлив съм, че и мое е небето,
луната и всичките безброй звезди.
Щастлив съм,
че и днес ще се прибера вкъщи,
ще вляза тихо, брат ми сигурно ще е заспал.
Щастлив съм и безкрайно благодарен,
че жив съм, и че съм живял.
© Адриан Иванов All rights reserved.
