27.11.2007 г., 13:53

Щастлива

963 0 12
 

       ЩАСТЛИВА

                                На Маги - с обич

Наглед е щастлива.

     Облечена стилно,

               гримирана с вкус.

Усмихва се живо

     и кичур отмята,

               немирен и рус.

Игриво намига

     на малките внуци

              и пее със тях.

За миг ги настига

     и често се чува

              добрия и смях.

И само очите

      на влюбен художник

              откриват тъга.

А болките скрити

       оставят в косите

             следи от снега.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам вииии и двечките!
  • Страхотен стих!
    Поздравления и за двете!
  • Заслужено посвещение!Браво!
  • Прекрасен уханен букет от теменужки за нашата Маги!
    Поздравления и за двете!
  • Толкова хубави думи!
    И всичките за мен!
    Благодаря, Теменужке,
    от душа и сърце, с обич.

    А ти си нежна и красива,
    имаш глас на кадифе,
    очите черни и чаровни,
    а кожа - мляко със кафе.
    До мене се докосна
    с безкрайна доброта,
    в душата ми остана
    сияйната ти красота.
    ------
    Хубаво ми е , че те има,
    мила Нуше. С много обич.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...