alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
18.01.2015 г., 13:58 ч.

Щастливецът 

  Поезия » Философска
909 0 4

Щастливецът              

           на Д. Дамянов

 

Дори в съня ми си на кръстопът.

Приседнал вътре в центъра на кръста.

А покрай теб годините хвърчат.

Прииждат, отминават и се пръскат.

 

Протегнал си и двете си ръце

и с длани сбрани, шепа си направил.

А в шепата, пулсиращо сърце –

сърцето ти, което ни остави.

 

Не беше най-щастливият човек,

но щастие раздаваше на всички

и вграждаше любов във стихове,

оразмерил душата си във срички.

 

Чета ги както се чете буквар.

Така пристрастно се четат молитви.

И влюбвам се в живота си, макар 

че болката от думите изпитвам.

 

А всъщност съм щастливец. Като теб.

Избягвам на съдбата да се моля.

Човек е длъжен сам да разбере  

какво е жажда и…

какво е воля.

 


 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??