14.12.2010 г., 13:55

Ще

828 0 1

 

Ще ме видиш.

Ще ме откъснеш.

Ще ме погълнеш

вкус, Но

   опасно,

       безнадеждно.

Ще ме отвориш.

Ще ме опиташ.

Ще ме изпиеш

  неж, Но,

     жадно,

            безследно.

Ще ме оставиш,

като червено

петно на покривка,

полузаличено,

да будя меланхолична усмивка,

докато с другите пиеш

празнично

           вино.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами сюжетът е доста заплетен, но в края се оказва, че пак градинарят е убиецът...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...