fibra (Невена Григорова)
1 22

Dec 14, 2010, 1:55 PM

Ще

Poetry

830 0 1

Ще ме видиш.

Ще ме откъснеш.

Ще ме погълнеш

вкус, Но

опасно,

безнадеждно.

Ще ме отвориш.

Ще ме опиташ.

Ще ме изпиеш

неж, Но,

жадно,

безследно.

Ще ме оставиш,

като червено

петно на покривка,

полузаличено,

да будя меланхолична усмивка,

докато с другите пиеш

празнично

вино.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fibra (Невена Григорова)

ами сюжетът е доста заплетен, но в края се оказва, че пак градинарят е убиецът...

2010-12-14T16:27:08+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0