Ще ми кажеш ли кой си?
Хвани ръката ми.
Къде отиваш?
Спри се. Аз те обичам и сега.
Не ме ли помниш?
С друга си вече.
Обръщаш се.
Какво искаш?
Остани и подръж ръката ми.
Ще се върнеш ли?
Аз ще те чакам.
Обичал ли си ме?
Защо не отговаряш?
Спря. Ще се върнеш ли?
Аз пак ще те обичам.
Остани! Нека аз хвана ръката ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
