Ще
Ще те прелъстя и ще си тръгна.
Ще се разтопя унило в здрача.
Всеки стрък надежда ще изтръгна.
За последен път ще се разплача.
Ще прегръщам спомени изстинали
и невидима ще паля тишината.
Ще се лутам в сенките от миналото,
неразбрана, чужда, непозната.
Птици ще ме приютят в гнездата си
и дъждът ще ме измие. Бяла,
кротко осъзнала свободата си,
ще се гмурна в тъмната раздяла.
Любовта ще изтече през пръстите
суха като пясък. И безсмислена.
Ще осъмна нова и покръстена
в храма на единствената Истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
