Горещи, болезнени въглени парят устните ми,
вместо страстни целувки.
Очаквах искрен поглед да изпива очите ми,
а тялото ми е обгърното от ръждясалата тел на твоите ‘'милувки''.
Вечер не попадам в прелестни сънища,
а в Ада на кошмара.
Сутрин я няма усмивката лъчезарна.
Ти веселото в душата уби. Там мрака прокара.
Не пърхат пеперуди по тялото,
а хиляди стоножки лазят плътта.
Сърцето е замръзнало. В лед е цялото.
Не усещам удовлетворението от ''любовта '' ни, а само лудостта. ...