Горещи, болезнени въглени парят устните ми,
вместо страстни целувки.
Очаквах искрен поглед да изпива очите ми,
а тялото ми е обгърното от ръждясалата тел на твоите ‘'милувки''.
Вечер не попадам в прелестни сънища,
а в Ада на кошмара.
Сутрин я няма усмивката лъчезарна.
Ти веселото в душата уби. Там мрака прокара.
Не пърхат пеперуди по тялото,
а хиляди стоножки лазят плътта.
Сърцето е замръзнало. В лед е цялото.
Не усещам удовлетворението от ''любовта '' ни, а само лудостта.
Сега е друго време - на безразличие,
преди на сладост от любовна връзка.
Да, ще опитам да бъда примерна ''любима'',
нали наричаш го ''приличие''.
Не ще повтарям колко си прозрачен
и как вледеняваш всеки кът от мойто тяло.
Обещавам, че ще свети в очите ми доверие,
нищо, че омръзнало ми e от властта ти и с теб ежедневието ми е бяло.
Но ще бъда истинска актриса. Да!
Ти ме научи как да съм добра в тази роля.
Да! Сега умея го това...
Никой не ми съчувства, но уморих се и за разбиране не моля.
С теб ще бъда нежна, мила.
Нека всички заблудя колко съм щастлива.
Ти си виновника за мойто лицемерие, че от отровата ти не веднъж съм пила.
Ще начертая кръг от ''разбирателство''.
С коприна от всички ще скрия връзката бодлива.
© Веселина Костадинова Всички права запазени