Ще чакам
Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море,
прохладен разтреперан юлски вятър?
Усещам те с туптящото сърце –
неистов транс, обгърнал тишината.
И в сенките на гаснещата "свещ",
потръпва силуета ти немирен.
"Косях" безбройни километри пеш,
единствено следи от теб намирах.
Но колко ми остава да съм жив,
ще чакам, като слънчогледи – слънце.
А щом почувствам вихъра ти див,
душата ми ще избуи ... от зрънце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
