Ще дочакам ли?
Дали ще дочакам следващото лято?
Да се видим с теб отново.
Птиците пред нас се събират.
И сбогом те си вземат.
Усмивката ти остана някъде далече.
Смехът ти вечно приглушава тишината.
Гласът ти нежен и напевен
напомня ми думи сладки.
Ще броя ден след ден.
Ще искам да свърши зима снежна,
за да те видя отново.
© Марияна Димитрова Всички права запазени