12.10.2008 г., 17:56

Ще дочакам ли?

984 0 0

                 

         Ще дочакам ли?

 

Дали ще дочакам следващото лято?

Да се видим с теб отново.

Птиците пред нас се събират.

И сбогом те си вземат.

 

Усмивката ти остана някъде далече.

Смехът ти вечно приглушава тишината.

Гласът ти нежен и напевен

напомня ми думи сладки.

 

Ще броя ден след ден.

Ще искам да свърши зима снежна,

за да те видя отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...