Ще дойде...
Ще дойде задъхана при тебе,
ти чакай я с отворено сърце,
откъсни за нея горско цвете
и подай го в нейните ръце.
Вода и дай, ако е жадна
от твойте шепи, нека пий.
Попитай я, дали е гладна
и с хапка нежност нахрани.
Уморена ли е, нека легне
на тревата ти и постели,
седни до нея, прегърни я
и с листа от рози я завий.
Така поспете под звездите,
изпратете заедно нощта,
а на слънцето лъчите,
посрещнете в утринта.
Да остане с теб я помоли,
бери за нея винаги цветя,
свойте чувства сподели...
знай, това е Любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
