Остана ми надежда само -
да те срещна и да изгоря.
Горейки да изтрия рани
и със сълзите да се изпаря.
Денем в душата ти да тлея,
да гоня мислите на лошите.
Нощем с топлината да те грея
и бъда светлина във нощите.
Душата ми е във черупка
на мида дива сред океана.
Със сърцето ù да тупка
до бисера там ще остане.
Останало ли е от сърцето,
успях ли нещо да спася?
То бе гозба на зверовете -
във камъка кръвта се вля.
Е, ако искаш намери ги -
мидата с камъка строши.
Сърцето и душа вземи ги!
Аз изгорях, сега си ти.
Vacuum
© Влади Мир Всички права запазени