Ще ме пазиш...
Дали ще ме обичаш не е важно,
аз вече съм пресипнал, казах всичко,
но как ще те обичам, ако кажеш ,
че родена си за мен... и си приличаме.
Дори покрива, аз който ти предложа,
от твоя свят е толкова далече,
защото там, сред старото ми ложе,
е толкова студено всяка вечер.
И сам сред него ще се къпя в тиня,
под сухи клони, дето беше сякла,
земята ще белее... сякаш зима е,
и ти не ще познаеш, че съм плакал.
А моят свят ще бъде разпилян,
душата ми небето ще нагази,
и топлото на твойта нежна длан,
със допир ще напомня.
... че ме пази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Супер!
