8.07.2009 г., 21:49 ч.

Ще ме пазиш... 

  Поезия » Любовна
528 0 4

Дали ще ме обичаш не е важно,

аз вече съм пресипнал, казах всичко,

но как ще те обичам, ако кажеш ,

че родена си за мен... и си приличаме.


Дори покрива, аз който ти предложа,

от твоя свят е толкова далече,

защото там, сред старото ми ложе,

е толкова студено всяка вечер.


И сам сред него ще се къпя в тиня,

под сухи клони, дето беше сякла,

земята ще белее... сякаш зима е,

и ти не ще познаеш, че съм плакал.


А моят свят ще бъде разпилян,

душата ми небето ще нагази,

и топлото на твойта нежна длан,

със допир ще напомня.

... че ме пази.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключително нежно стихотворение! Поздравявам те!
  • Няма да ти е студено май!Супер!
  • Тук не виждам болезнени отклонения
  • Силен старт с леки транформации на римата в 3тата строфа... но е божествено.
Предложения
: ??:??