Pepina (Пепа Деличева)
774 5361
1.04.2006 г., 16:59 ч.

Ще ме спаси ли утрото... 

  Поезия
632 0 4

Ще ме спаси ли най-сетне утрото?

Не обичам да гледам как пада нощта,
светът се стеснява край мен.
Мразя да оставам със себе си сама
в кутията от студени панели.
Тогава мислите ми се лутат безпомощно,
може би, защото и те са сами.
Няма с кого да пофлиртуват нощем,
сграбчват сърцето и то боли...

Не обичам безкрайните зимни нощи,
дразни ме луната дори,
а звездите ми се присмиват пошло
и мозъкът на костите чак ме сърби.
Стрелките на часовника са като заспали
секундарникът ми маха безразлично.
Радиото ми се подиграва и на танц ме кани,
телевизора ме блазни с печалби и игрички...

Ще ме спаси ли най-сетне утрото?
Омръзна ми този нощен постоянен стрес.
Чакам търпеливо денят, нали е първи април.
Ще ми се усмихне, предчувствувам го днес.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави предчувствия и много усмивки ти желая, Пепа! (6)
  • Благодаря Джейн, Гери и Радинела!
    А нека този дето е написал двойката да напише все пак, какво точно толкова много не му е харесало, за един автор е важно да знае къде точно греши.
  • Много усмивки от мен,Pepina!Нека всяко утро ти носи усмивка и надежда!
    Поздрав за стихото!
  • И от мен усмивкаПепина!
    "Тогава мислите ми се лутат безпомощно,
    може би, защото и те са сами.
    Няма с кого да пофлиртуват нощем,
    сграбчват сърцето и то боли..."
    Умело предадена самота!Поздравления!
Предложения
: ??:??