Ще ме спаси ли утрото...
Ще ме спаси ли най-сетне утрото?
Не обичам да гледам как пада нощта,
светът се стеснява край мен.
Мразя да оставам със себе си сама
в кутията от студени панели.
Тогава мислите ми се лутат безпомощно,
може би, защото и те са сами.
Няма с кого да пофлиртуват нощем,
сграбчват сърцето и то боли...
Не обичам безкрайните зимни нощи,
дразни ме луната дори,
а звездите ми се присмиват пошло
и мозъкът на костите чак ме сърби.
Стрелките на часовника са като заспали
секундарникът ми маха безразлично.
Радиото ми се подиграва и на танц ме кани,
телевизора ме блазни с печалби и игрички...
Ще ме спаси ли най-сетне утрото?
Омръзна ми този нощен постоянен стрес.
Чакам търпеливо денят, нали е първи април.
Ще ми се усмихне, предчувствувам го днес.
© Пепа Деличева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубави предчувствия и много усмивки ти желая, Пепа! (6)
-
Благодаря Джейн, Гери и Радинела!
А нека този дето е написал двойката да напише все пак, какво точно толкова много не му е харесало, за един автор е важно да знае къде точно греши.
-
Много усмивки от мен,Pepina!Нека всяко утро ти носи усмивка и надежда!
Поздрав за стихото! -
И от мен усмивкаПепина!
"Тогава мислите ми се лутат безпомощно,
може би, защото и те са сами.
Няма с кого да пофлиртуват нощем,
сграбчват сърцето и то боли..."
Умело предадена самота!Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
