7.08.2007 г., 14:53

Ще ме взривиш...

908 0 10

Ще ме взривиш, ще се разпръсне любовта ми,
ако дори за миг отвърнеш се от мен,
ще чуеш най-крещящото стенание,
ако изчезнеш някой ден...

Ще заболи, крилете ще прекършиш,
в очите ми ще се загнезди СИВО,
а след това дори и да ме търсиш,
не ще ме видиш повече щастлива.

Ще ме взривиш... от счупена душа
не ще получиш никаква утеха,
дори веднаж ако излъжеш любовта,
ще изгоря от болка и ще се стопя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Целувам те , звездице , за хубавия стих.
  • Много хубав е стихът ти, Звездичке! Поздрави!!!
  • Благодаря ви,прегръщам ви!!!
  • Усмихни се! Не трябва да ти е тъжно!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Толкова красиво изразяване,че.................
    просто нямам думи в момента...............

    Интересното е обаче ,че дори ,
    когато пишеш тъжни стихове в самите тях има толкова светлина ,
    като че нещо много хубаво ще се случи ....много скоро..

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....