Ще направя ръцете си кръг
Пръстите - възел.
И ще кажа на думите: млък!
На сърцето: не бързай!
А на теб ще река: постой заградена така,
в моята част от Вселената.
Ти си в центъра на кръга.
Ти си творецът,
а аз - сътвореното.
Тишина. Чак отвъдното чувам,
значи вече сме стигнали - спри.
Стой така.
Страшно става, дойдеш ли малко по-близо.
С кръвта си го чувам. Сега ще го чуеш и ти -
като че ли
Господ пее,
но кой държи úсо?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
