6.10.2016 г., 18:43

Ще нарисувам

625 2 7

 

Ще нарисувам слънце на асфалта,
голямо, кръгло, с множество лъчи.
до него облачета малки,
пухкави като дантелени мечти.

 

А долу, на земята пъстроцветна,
сред хиляди усмихнати цветя,
е моя дом, изпълнен със надежда
за много радост и детски сърчица.

 

Сега дъга ще капна над простора,
с най-нежната палитра на света
и много птици пърхащи свободно,
търсещи гнездо за любовта.

Ще нарисувам своята мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....