7.05.2008 г., 10:25

Ще остана

1.3K 0 25
Не, няма да избягам във чужбина,
духът си не продавам за пари!
България е моята родина
и корена на моите предци.
На родната земя съм вечно вярна,
обичам я и страшно ми тежи
да гледам как запалват се коварно
пожари и изсичат се гори.
Природата прекрасна ни е дала
море с лазурен бряг и планини.
Управниците, тежък сън заспали,
продават ги сега на чужденци.
Боли ме всеки ден да срещам хора
с угаснали, невиждащи очи,
превити под обсебваща умора,
насъщният им хляб дори горчи.
И все го няма края на тунела,
мираж остава само светлината...
Роптаят всички, никой няма смелост
на глас да си попита за правата!
А колко патриоти закърняли
със миналото славно се гордеят,
историята да пишат не посмяли,
те предпочитат с нея да живеят...
Как лесно се лежи на чужда слава!
Героите днес биха онемяли,
а примерът им въглен жив остава
в душите да събужда идеали...
Не, няма да избягам във чужбина,
пък който иска, нека ме осъжда.
България е моята родина -
не мога цял живот да бъда чужда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...