May 7, 2008, 10:25 AM

Ще остана

  Poetry
1.3K 0 25
Не, няма да избягам във чужбина,
духът си не продавам за пари!
България е моята родина
и корена на моите предци.
На родната земя съм вечно вярна,
обичам я и страшно ми тежи
да гледам как запалват се коварно
пожари и изсичат се гори.
Природата прекрасна ни е дала
море с лазурен бряг и планини.
Управниците, тежък сън заспали,
продават ги сега на чужденци.
Боли ме всеки ден да срещам хора
с угаснали, невиждащи очи,
превити под обсебваща умора,
насъщният им хляб дори горчи.
И все го няма края на тунела,
мираж остава само светлината...
Роптаят всички, никой няма смелост
на глас да си попита за правата!
А колко патриоти закърняли
със миналото славно се гордеят,
историята да пишат не посмяли,
те предпочитат с нея да живеят...
Как лесно се лежи на чужда слава!
Героите днес биха онемяли,
а примерът им въглен жив остава
в душите да събужда идеали...
Не, няма да избягам във чужбина,
пък който иска, нека ме осъжда.
България е моята родина -
не мога цял живот да бъда чужда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...