May 7, 2008, 10:25 AM

Ще остана

  Poetry
1.3K 0 25
Не, няма да избягам във чужбина,
духът си не продавам за пари!
България е моята родина
и корена на моите предци.
На родната земя съм вечно вярна,
обичам я и страшно ми тежи
да гледам как запалват се коварно
пожари и изсичат се гори.
Природата прекрасна ни е дала
море с лазурен бряг и планини.
Управниците, тежък сън заспали,
продават ги сега на чужденци.
Боли ме всеки ден да срещам хора
с угаснали, невиждащи очи,
превити под обсебваща умора,
насъщният им хляб дори горчи.
И все го няма края на тунела,
мираж остава само светлината...
Роптаят всички, никой няма смелост
на глас да си попита за правата!
А колко патриоти закърняли
със миналото славно се гордеят,
историята да пишат не посмяли,
те предпочитат с нея да живеят...
Как лесно се лежи на чужда слава!
Героите днес биха онемяли,
а примерът им въглен жив остава
в душите да събужда идеали...
Не, няма да избягам във чужбина,
пък който иска, нека ме осъжда.
България е моята родина -
не мога цял живот да бъда чужда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...