Виждам всеки ден как изстива в теб твоето сърце.
И очите ти гледат надалеч и не виждат ме.
Сякаш есента настъпи в твоята душа.
Като лятна авантюра се стопих и аз.
Ще преминат снеговете, аз ще бъда пак до тебе.
Ще остана да те топля до първите лъчи.
Не угасвай ти с летните мечти, с хубавите дни.
Ще остана аз ледовете в теб с обич да стопя.
И когато пак отвориш ти очи за мен,
ще съм месец в твоите нощи, слънце в твоя ден...