Виждам всеки ден как изстива в теб твоето сърце.

И очите ти гледат надалеч и не виждат ме.

Сякаш есента настъпи в твоята душа.

Като лятна авантюра се стопих и аз.

Ще преминат снеговете, аз ще бъда пак до тебе.

Ще остана да те топля до първите лъчи.

Не угасвай ти с летните мечти, с хубавите дни.

Ще остана аз ледовете в теб с обич да стопя.

И когато пак отвориш ти очи за мен,

ще съм месец в твоите нощи, слънце в твоя ден...