1.08.2008 г., 12:15

Ще пречистя сърцето ти

870 0 14
Ще пречистя сърцето ти
в избуялите пламъци
на титаничната ми любов.
Отблясъците им ще рисуват
огнени сърца по небето.
За нас винаги ще изгряват
влюбено слънцето и луната.
С нас винаги ще празнуват
Щастието и Светлината.
Протегни нежните си пръсти
към виолетовата дъга,
там ще ме докоснеш и
в нея ще се слеем двама
вечно, както земята и дъжда.
Потърси ме някъде във
възбуденото си съзнание,
тази сладка тръпка съм аз!
Усещай ме в плътта си
като животоспасяваща игла.
В очите ти се отразяват
картини с неземна красота.
И във всички тях виждам
двете ни пламтящи сърца.
Ще бъдем заедно в нощта
и в стихиите на всеки ден.
Прекрасна си и неповторима,
една обичана от мен жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Титанична любов, която диша в целия Космос.
    Такива думи не се измисят. Те се раждат от едно сърце, пламтящо от обич.
    Благословена д е тази любов, Победителю!
  • Сега откривам, че си публикувал и преди тук,Васко. Много се радвам, че си се върнал. Стиховете ти са толкова красиви. По строеж, по смисъл, по чувственост. Благодаря ти за възможността да мога да им се наслаждавам отново.
  • Витае нежност и обич в стиха ти!!!
    Поздравчета!!!
  • много копнежен стих,Васко....
    поздрави!!!!
  • Липсваш тук!
    Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...