Ще рисувам
Ще рисувам
Ще изтрия тъгата си с гумичка бяла –
тази черна и страшна, и сложна тъга,
дето мълком години наред е валяла
и е правела тъмен дори и снега
във една недовършена детска рисунка
на един пожълтял от годините лист.
Той, стативът ù още стои си – там вънка
и просторът зад него е все така чист.
Ще намеря аз гумичка – чиста и бяла,
може би сътворена от чиста любов.
На рисунката детска – в мазето стояла,
ще направя и рамка. Със слънчев обков.
С водосвет от роса ще окъпя статива.
Ще го килна с рисунката – в слънцето взрян.
По момчешки – ще видите – как ми отива
да рисувам в очите ви – пак детски блян.
Ще изтрия със гумичка всичката болка.
И не искам молив. Нито четка с бои.
Ще рисувам. Не питам кога, пък и колко.
Ще рисувам, докато светът преболи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
