Видя ли?! - мъглата пак се спусна.

Нека да затворим плътно

и щори, и прозорци,

а после ще се скрия с теб

в топлото на нашите усмивки,

и легнали по гръб,

ще мъркаме доволно като котки.

Сега не искам да вечерям на тераса,

не търся в хубавото някаква утеха;

сега ми трябва нежна, тиха ласка,

да чувам твоето сърце

как шепне мойто име. 

Не искам да прибързваме

и да си обещаваме години,

не искам, и да тръгваш утре сутрин.

Снегът ще завали, ще видиш - ще вали

и няма да останат стъпките навън.

Не можеш да си тръгнеш, знам,

за нищо на света след тази сладка вечер.

След малко, лекичко, по детски

ще отваряме от другия подаръци,

подаръци безброй, така, без повод.

И толкова нелепо ще се снимаме

 щастливи по пижами,

 и ще показваме след време на тълпата...

Не, няма да броя до двадесет и пет!

А ако изведнъж се скриеш

и не те намеря после?!

Не ставай и не искай никога

без мен да правиш нещо.

И моля ти се, обещай,

че вечер, щом се прибера,

парфюма ти на прага ще ме среща,

че в хола ни ще има много книги за любов

и ръцете ти ще искат

винаги да бдят над моите...

Сънуваш вече, чувствам...

Прекарах толкова години да те чакам.

Сега не искам да заспя,

защото толкоз е приятно да те наблюдавам,

защото трябва да се моля много

винаги да си до мен!