Ще се редуват сезоните
Отмина пролетта на мойто детство
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими,
понесъл пак житейската торба,
живея си със думички и рими
и съм във непрекъсната борба.
Вървя сега към есента последна...
Разбирам. Все по тъжна става тя.
И по-мъглива, есента поредна
изгаря пролетните ми цветя.
Макар да е душата още жива,
пленена от неземни багрила,
тя тихо през комина си отива
със отмалелите от дни крила.
Ще се редуват пак така сезони
и всеки е по своему красив...
Един поне за мене ще отрони
една сълза под свода синьосив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
