16.03.2006 г., 21:00

Ще се стопя.....

978 0 13

Ще се стопя от въздишки,
ще се превърна в сълза.
Тиха и кротка на твоите мигли
и по лицето ти ще запълзя.
Ще се стопя от въздишки,
ще се превърна в целувка.
Нежна и топла на твоите устни
от жажда напукани.
Ще се стопя от въздишки,
ще се превърна в милувки.
Ще потека по теб целия
а после ще те облея със себе си.
Ще те измия от старите рани
преди мен запечатани.
А когато си тръгнеш завинаги
ще бъда стопена въздишка,
но ще те нося във себе си
една последна усмивка.
От въздишки  не помня,
била ли съм някога твоя
или е било само сън...





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...