Ще се стопя.....
Ще се стопя от въздишки,
ще се превърна в сълза.
Тиха и кротка на твоите мигли
и по лицето ти ще запълзя.
Ще се стопя от въздишки,
ще се превърна в целувка.
Нежна и топла на твоите устни
от жажда напукани.
Ще се стопя от въздишки,
ще се превърна в милувки.
Ще потека по теб целия
а после ще те облея със себе си.
Ще те измия от старите рани
преди мен запечатани.
А когато си тръгнеш завинаги
ще бъда стопена въздишка,
но ще те нося във себе си
една последна усмивка.
От въздишки не помня,
била ли съм някога твоя
или е било само сън...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
