Ще се видим... но мен ме е страх, че розите имат бодли
Ще се видим пак някога,
може би все там...
и ще сме някакви
Ще се чува... шум сам -
най-новата музика
от онази, дето те...
сякаш всички мрази ни!
Но ще се заслушаме,
ще я обикнем дори,
защото за тогава
ще значи много, нали?
И ще се гледаме...
Толкова ли съм дълбока,
или просто
никой няма да ме стигне?!...
Аз съм част от сива
... красива мелодия
Кой от двама ни
първи ще мигне?
И когато попиташ ме:
- Колко... колко
дълго ме чакаше?!,
аз ще сведа гордо глава
и няма да видиш,
че плача.
Няма да сетиш,
как с теб съм сама.
В очите ти роза ще изгрее,
ще се разлисти,
ще ме обожава,
затова и ще се засмее.
Но, нали знаеш,
за мен всичко е... гордостта
- Дали беше истинско?
- А има ли истина
там... в грешките?
Тогава дали съм лъжа?...
- Къде бяха розите в очите ти?
- Страх ме е,
че имат бодли
... те всички имат.
Те всички имат лъжа!
И ще звучи музика
от онази бедната, сивата.
Но само за нас
и само там
ще бъда онази... красивата.
Аз не плача,
защото розите
май имат бодли.
Отвътре унило крача,
тихо ридая,
но и ти ще узнаеш,
че рози вече
не се раждат,
като че ли...
не се раждат
в мойте очи.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
много ми хареса
