Ще си намеря луна
Когато денят ми умре неразлистен
и тъжно отплава с вълната последна,
когато безлунната нощ ме затисне
и пак ме покрие с тъга непрогледна,
ще легна във хладната люлка на мрака,
със взор ще проникна зад девет небета,
луна ще намеря и тихо ще чакам
да слезе по мокрия гръб на морето.
и тъжно отплава с вълната последна,
когато безлунната нощ ме затисне
и пак ме покрие с тъга непрогледна,
ще легна във хладната люлка на мрака,
със взор ще проникна зад девет небета,
луна ще намеря и тихо ще чакам
да слезе по мокрия гръб на морето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
