Смиф
Име
Валентин Евстатиев
Избрани произведения
236 резултата
Мечтата си сложи лилаво червило,
обу си обувките жълти мечтата
и нервно излъга: – Ще ида за вино,
наглеждай детето. – И хлопна вратата.
Настигнах я долу, току до завоя, ...
обу си обувките жълти мечтата
и нервно излъга: – Ще ида за вино,
наглеждай детето. – И хлопна вратата.
Настигнах я долу, току до завоя, ...
1075
18
22
Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб.
Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки
и когато челóто ми пука, смразено до лед,
да не спирам да пърхам, доволен, че жив съм и днеска.
Научи ме на мъдрост, врабецо – как с други врабци ...
Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки
и когато челóто ми пука, смразено до лед,
да не спирам да пърхам, доволен, че жив съм и днеска.
Научи ме на мъдрост, врабецо – как с други врабци ...
2377
15
40
Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки, ...
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки, ...
1227
10
20
Не ме избра. Аз просто ти се случих.
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.
И ме позна първично, непонятно ...
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.
И ме позна първично, непонятно ...
3306
8
65
В годината, в която те обичах,
изгряваха зелени светофари.
Денят ми си личеше по очите,
акациите цъфваха по залез.
Вратите се отваряха без напън, ...
изгряваха зелени светофари.
Денят ми си личеше по очите,
акациите цъфваха по залез.
Вратите се отваряха без напън, ...
1707
6
39
