Преваля пладне. Цял живот към залез слиза.
Денят ще падне. Всичко в есента навлиза.
Врата отваря залезът към небесата
и се повтаря знак пореден в чудесата.
Години мои- трупани в живота, Боже,
са вече твои. Да ги върнеш, ще ли може?
И ако не, то дай ми изгрева тържествен!
Мигни поне, та в жест да си така божествен.
© Никола Апостолов Всички права запазени