20.07.2007 г., 22:44

Ще си тръгнем

847 0 2
Ще си тръгнеме и двама
дълго лъгахме се, може би.
Любовта ни бе като стомана,
но изглежда тя се изпари.

Ще си тръгнеме и двама,
щом в една любов голяма
ревността руши стената.

Ще си тръгнеме смутени,
стига толкова лъжи.
Вече друг живот зове ни.
Ше се справим - колкото и да боли.

Ще си тръгнеме и двама,
време на раздялата дойде.
Много те обичах - вярвай,
но ревноста ти всичко ни отне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалина Янкулова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...