Аз знам, че много вероятно
без теб животът ще е лудост...
И затова ще стана вятър!
Теб само бури те погубват!
И ще те бутна , точно щом си
щастливо крачещ по полята.
И с болките си (чисто боси)
ще срутя всяко твое лято.
Ще падат лист по лист мечтите,
а чувствата ще са коприва.
Ех, ти и Тя ще замълчите.
(Тъгата страшно ви отива).
Ще дойда с всичките си рани,
едва-едва ще те докосна...
Но болката ми ураган е.
Пази се!
Той е смъртоносен.
© Деница Гарелова Всички права запазени