Ще станеш майка, дъще
Годините се нижат бързо, дъще,
ще станеш като мене майка ти.
Ще стискаш рожба в твоите ръце
и ще я браниш от всякакви злини.
Нощите ти ще са дълги и безсънни,
залъкът понякога ще ти горчи -
със сълзи и усмивки дните ще са пълни,
сърцето винаги тревожно ще тупти.
На търпение душата си ще учиш,
когато всичко в тебе ще се взриви.
Думи и обиди ще преглъщаш,
ще криеш страх и майчини сълзи.
Смирение ще легне на твоето сърце.
Мъдрост с пръсти по душата ще рисува.
Безсилието късче от тебе ще краде,
а детски смях рани и тревоги ще лекува.
Ръцете ти ще са криле на птица,
ще учиш рожбата си да лети.
Ще я пазиш - като своята зеница,
та в грижи и любов да процъфти.
Тогава, дъще, ще ме разбереш и
греховете - към теб ще ми простиш.
Най- истинско щастие е запомни -
душата си на друг да подариш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
