Ще те чакам
Ще те чакам
Всяка вечер те сънувам!
Сам, в безмълвна стая
образа ти болезнено бленувам!
Пред себе си не мога да призная...
Не мога да призная, че те няма!
Лунни сенки плахо осветяват
душата, попаднала във черна яма.
Очите да бледнеят продължават...
Тази нощ аз пак съм с теб,
от съзнанието ми не можеш да избягаш.
В мислите ми все още съживяваш
картини бледи, обгърнати от лед...
Да, студенината бавно ме превзема,
опитва се сърцето да прегърне,
но никой на света не може да отнема
образа ти; но и никой не може да те върне...
Ще те чакам, в тази празна стая,
прегърнал самотата, взиращ се във мрака.
Ще те чакам, докато не дойде да ме вземе
онази, черната жена, с косата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Крумов Всички права запазени
