BeH (Венцислав Крумов)
22 36
12 dic 2005, 14:59

Ще те чакам 

  Poesía
1202 0 6
Ще те чакам
 
 
Всяка вечер те сънувам!
Сам, в безмълвна стая
образа ти болезнено бленувам!
Пред себе си не мога да призная...
 
Не мога да призная, че те няма!
Лунни сенки плахо осветяват
душата, попаднала във черна яма.
Очите да бледнеят продължават...
 
Тази нощ аз пак съм с теб,
от съзнанието ми не можеш да избягаш.
В мислите ми все още съживяваш
картини бледи, обгърнати от лед...
 
Да, студенината бавно ме превзема,
опитва се сърцето да прегърне,
но никой на света не може да отнема
образа ти; но и никой не може да те върне...
 
Ще те чакам, в тази празна стая,
прегърнал самотата, взиращ се във мрака.
Ще те чакам, докато не дойде да ме вземе
онази, черната жена, с косата...
 
 
                                                                      

© Венцислав Крумов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей, не бързай толкова с онази. Много хубав стих!
  • Определено имаш какво да кажеш. Мое мнение е, че истинската поезия е в изстраданите чувства - тогава сме най-истински! Поздравявам те за стихотворението!
  • ВЕН, ТИ СИ МНОГО НАРАНЕН И ЗАТОВА СТИХОВЕТЕ ТИ ИДВАТ ОТ СЪРЦЕТО И СА МНОГО ХУБАВИ. НАДЯВАМ СЕ НЯКОЙ ДЕН ДА СЪЗДАДЕШ ЩАСТЛИВИ СТИХОВЕ.
  • Страшно се радвам, че ви харесва....Благодаря!
  • Браво!Невероятно е..
  • "но никой на света не може да отнема
    образа ти; но и никой не може да те върне..."
    Ехххх..какво да кажа..Просто оставам без думи..
    Търпението също изисква сила и ти определено
    я имаш..
Propuestas
: ??:??