Ще те чакам
Ще те чакам!
Много мъка в стиховете си събрах,
много сълзи в нощите изплаках,
всеки миг отново преживях,
все за теб копнях и чаках, чаках...
Молих се със утрото да дойдеш,
с блеснала в окото ти сълза,
да ме приласкаеш и да кажеш -
„Тук съм Любовта да споделя!”
Дните ми със нощите се сляха!
Като живи въглени горят -
детски смях и болка и уплаха,
в мислите ми все към теб летят!
Ще те чакам – може би ще трепне
нещо във сърцето изведнъж -
и отново ти ще ме превърнеш
в най-щастливия и влюбен мъж!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
