Поверие има, че идваш последна,
Бяла Надеждо.
За всички, като последно
спасение, идваш.
Затова недоизказана, недобленувана
се мятам и примирам
в твойто очакване.
Кръстопътища минах, все да те търся.
Побелях, да вървя по трънливи пътеки.
Много пъти спирах, после потеглях
и все чувах гласа ти.
Ослепях, да те търся, горе по жиците. ...