ЩЕ ТЕ ДОЧАКАМ... БЯЛА НАДЕЖДО!
Поверие има, че идваш последна,
Бяла Надеждо.
За всички, като последно
спасение, идваш.
Затова недоизказана, недобленувана
се мятам и примирам
в твойто очакване.
Кръстопътища минах, все да те търся.
Побелях, да вървя по трънливи пътеки.
Много пъти спирах, после потеглях
и все чувах гласа ти.
Ослепях, да те търся, горе по жиците.
Там си била. Там те видели.
Ще те открия...
Затова все нагоре се взирам.
Оставих след себе си много простори.
При всяко спиране, верни следи.
Когато се върна и ги потърся след време,
да има нещо, което да ме крепи.
Разбрах, че ще дойдеш последна,
Бяла Надеждо...
Достигнах края на пътя.
Знаеш ли колко дълго вървях?...
Все още имам мъничко вяра,
за да дочакам дъжда...
И дъгата да мина под нея.
И оная любов недоизпитаната, чакам,
до която тъй и не стигна сърцето.
И тебе разбира се...
Тебе последна те чакам.
Бяла Надеждо.
За всички, като последно
спасение, идваш.
Затова недоизказана, недобленувана
се мятам и примирам
в твойто очакване.
Кръстопътища минах, все да те търся.
Побелях, да вървя по трънливи пътеки.
Много пъти спирах, после потеглях
и все чувах гласа ти.
Ослепях, да те търся, горе по жиците.
Там си била. Там те видели.
Ще те открия...
Затова все нагоре се взирам.
Оставих след себе си много простори.
При всяко спиране, верни следи.
Когато се върна и ги потърся след време,
да има нещо, което да ме крепи.
Разбрах, че ще дойдеш последна,
Бяла Надеждо...
Достигнах края на пътя.
Знаеш ли колко дълго вървях?...
Все още имам мъничко вяра,
за да дочакам дъжда...
И дъгата да мина под нея.
И оная любов недоизпитаната, чакам,
до която тъй и не стигна сърцето.
И тебе разбира се...
Тебе последна те чакам.
© Веска Алексиева All rights reserved.
