18.01.2007 г., 15:06

Ще те нарисувам с чувства

1.5K 0 34

Художник поисках да бъда в живота.

В красива картина да те пресъздам.

С бои разноцветни не цапам платното.

Със моите чувства рисувам, със плам.

 

Със огън червено ще бъде сърцето.

Щастливо зелени са твойте очи.

Ефирно въздушна направих душата.

Отгоре поръсих ти звездни сълзи.

 

От изгрева в розово аз украсих те.

Златисто ти сложих от тучни поля.

Добавих ти синьо. Небето ми даде.

И залез вълшебен във теб засия.

 

Ред бели мъниста в усмивка да светят.

А ласкаво нежни са твойте ръце.

Прегръдка рисувам кат лятото топла.

И страст ще разпалвам със мойто сърце.

 

Художник поисках да бъда в живота.

Със моите чувства рисувам, със плам.

За мене ще бъдеш картина прекрасна.

Аз моята обич на тебе ще дам.

 

Посветено на...Истинската любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не зная какво повече да добавя от това, което са казали другите! Просто прекрасно! Едно закъсняло 6 от мене!
  • Картината ти е прекрасна и жива! Рисувай винаги така!
  • Рисуваш прекрасно Христо.
    Да сътвориш още хиляди картини като тази.
    Превъзходен стих.
    Поздрави.
  • Благодаря ви, Дивна и Веси!!!
  • Прекрасна е картината на любовта, нарисувана от най-романтичния автор на сайта-браво!!!
    От мен 6
    С усмивки слънчеви
    Веси

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...