5.01.2008 г., 15:46

Ще те следвам

857 0 3

Този свят е голям и далеч му е края,

но обичта ми към тебе е по-голяма, знай.

И където да си, тук при мен да те няма,

твоя сянка ще бъда и ще те следвам до край.

Ще залязвам с луната, ще изгрявам с деня...

Но ще следвам  стъпките твои във смях и скръб.

В този свят необятен има място за мен

само там, където живее твоето сърце.

По-добре да ме няма, по-добре да умра

ако трябва да бъда без теб и любовта!

И така ще вървя, ще те следвам до края...

Ще забравя мечтите и мойта свобода.

Ще живея за теб, ще ти бъда опора,

а в замяна ми стига усмивка една.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...