Този свят е голям и далеч му е края,
но обичта ми към тебе е по-голяма, знай.
И където да си, тук при мен да те няма,
твоя сянка ще бъда и ще те следвам до край.
Ще залязвам с луната, ще изгрявам с деня...
Но ще следвам стъпките твои във смях и скръб.
В този свят необятен има място за мен
само там, където живее твоето сърце.
По-добре да ме няма, по-добре да умра
ако трябва да бъда без теб и любовта!
И така ще вървя, ще те следвам до края...
Ще забравя мечтите и мойта свобода.
Ще живея за теб, ще ти бъда опора,
а в замяна ми стига усмивка една.
© Гергана Георгиева Все права защищены